Днес в рубриката „Българските граждани имат европейски възможности“ продължаваме със следващите четири права, свързани с гражданството на Съюза, описани в дял V/ пети – “Гражданство” на Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата събира всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползваме и българите като граждани на ЕС.
Член 43 на Хартата описва правото на всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции.
Омбудсманът е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи. Задължения на омбудсмана са да бъде напълно независим и безпристрастен, да не изисква, нито получава инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция при изпълнение на своите задължения.
България има свой омбудсман – висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание в условията на публичност и прозрачност за срок от пет години.
Като европейски граждани българите могат да подават жалби и към европейския омбудсман, когато не са доволни от институция, орган, служба или агенция на ЕС, след като първо са ѝ дали възможност да поправи положението като е подаден сигнал към нея за проблема в работата ѝ. Жалбата се подава в рамките на 2 години от датата, на която сте научили за проблема. Необходимо е ясно да се посочи кой подава жалбата, от коя институция или орган се оплаква и защо. Можете да поискате жалбата ви да остане поверителна.
Ако омбудсманът не може да разгледа жалбата ви, той ще ви информира кои други органи биха могли да ви помогнат.
Европейският омбудсман провежда проверки във връзка със случаи на лошо администриране от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, като действа по собствена инициатива или въз основа на жалби от граждани на ЕС или всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или седалище в държава членка.
Омбудсманът се избира от Европейския парламент за продължителността на парламентарния мандат.
Член 44 на Хартата регламентира правото на гражданите на Съюза да отправят петиции до Европейския парламент. Петицията е индивидуална или колективна молба в писмен вид, подавана към органите на власт -местна, национална, европейска. С нея се изисква предприемане на някакви мерки или извършване на някаква дейност от съответната организация. За да се внесе официално, обикновено се изисква да бъде подписана от определен брой граждани. През 2022 г. Европейският парламент е получил 1217 петиции, над 79% от тях са внесени чрез уеб портала за петиции – https://www.europarl.europa.eu/petitions/bg/home, докато 21% от петициите са изпратени по пощата. Най-голям е броят на петициите или повдигатите въпроси, касаещи целия ЕС, или призовават за прилагането на общи мерки в целия ЕС – 566 или 46, 7%. Петициите относно ЕС могат също така да се отнасят до една или повече държави членки и поради това се регистрират както като касаещи ЕС, така и като касаещи съответната държава членка (държави членки).С най-голям брой петиции, които касаят и държава член през 2022 г е Испания – 199 петиции, Румъния например е с 59, Гърция -54, Унгария – 20. Водещите теми на петициите през 2022 са : Околна среда -258, 21.2 %, Основни права на европейските граждани – 211, 17.4%, Правосъдие – 189, 15.6 %.
Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи, от които се ползват гражданите на Европейския съюз, заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали. Член 45 на Хартата определя, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки, а правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя на гражданите на трети страни, когато те пребивават законно на територията на държава-членка.
Важна придобивка на българските граждани като граждани и на Съюза е разписаната в член 46 на Хартата „Дипломатическа и консулска закрила“. Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка друга държава-членка на територията на трети страни (страни извън Европейския съюз), в които държавата-членка, чийто гражданин е, няма представителство, при същите условия, както гражданите на тази държава.
