В рубриката „Българските граждани имат европейски възможности“ днес представяме първите четири права от осемте описани в дял V/ пети – “Гражданство”, на Хартата на основните права на Европейския съюз, която събира всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползваме и българите като граждани на ЕС. Този дял включва права, свързани с гражданството на Съюза.
Член 20 от Договор за функциониране на Европейския съюз
1. Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.
Гражданството е устойчивата политико-правна връзка на човек (физическо лице) с държавата. Европейското гражданство е допълнително качество, чието притежание води до ползването на права, гарантирани в договорите на Европейския съюз. Европейското гражданство не замества националното, а го допълва. Със загубата на националното гражданство се губи и европейското.
Член 39 на Хартата на основните права на Европейския съюз определя правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския парламент:
1. Всеки гражданин на Съюза има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
2. Членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване.
Бележка: Европейският парламент (ЕП) е единственият пряко избиран транснационален парламент в света. Депутатите в Европейския парламент са призвани да представляват интересите на гражданите на ЕС на европейско ниво.Европейският парламент се състои от 705 членове, избрани в 27-те държави – членки на Европейски съюз. Българските избирателите ще гласуват за 17 членове на Европейския парламент от Република България през 2024 г. Членовете на ЕП се групират по политическа принадлежност, а не по националност. Броят на избраните членове от всяка партия зависи пропорционално от броя на подадените гласове за съответната партия. В България при избор на членове на Европейския парламент има и преференциален вот, който дава на избирателите възможност да посочат своя предпочитан кандидат в рамките на партията, която са избрали. Броят на преференциите определя реда, в който се избират кандидатите в партийните листи.
За да спечелят поне едно място за член на Европейския парламент, политическите партии, коалиции или независими кандидати трябва да получат поне една седемнадесета част от всички действителни гласове. В България гласуването е задължително, но няма предвидена санкция, ако избирателят не гласува.
Евро депутатите разделят своето време между своите избирателни райони, Страсбург, където се провеждат 12 месечни сесии, и Брюксел, където те присъстват на допълнителни пленарни заседания, както и на заседания на комисии и политически групи.
Европейските избори ще се проведат в България на 9 юни 2024 г., заедно с националните парламентарни избори.
Член 40 от Хартата определя правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
В следващият член от Хартата е описано правото на добра администрация на европейските граждани:
- Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
- Това право включва по-специално:
а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;
б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
в) задължението на администрацията да мотивира своите решения. - Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки.
- Всяко лице може да се обърне към институциите на Съюза на един от официалните езици на Договорите и трябва да получи отговор на същия език.
В член 42 на Хартата е определено правото на достъп до документи – всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител.