автор: Красимир Махакян / Уеб Шелф
След като България е на 112-а позиция (последна в ЕС) в глобалния индекс за свобода на медиите на международната организация „Репортери без граници“, няма причини състоянието на медиите да се подобри съществено по време на войната в Украйна – още повече, че позицията в глобалния индекс е до голяма степен щедро спонсорирана от страната агресор* в тази война.
Въпреки това има известно „разведряване“ в медиите с национално покритие. С напредването на войната, всички страни от ЕС (и почти целият свят) заклеймиха непредизвиканата пълномащабна агресия на Русия. По този начин българските медии бяха „принудени“ да отразят тази тенденция. Започнаха да канят гости и коментатори, които изказват критични менения относно агресивната политика и действия на Русия в България и Европа, и до този момент бяха персона нон грата в студиaта.
Следвайки тази вълна, Съветът за електронни медии реши да спре временно препредаването на руските медии Russia Today и Sputnik, както и на техните производни на територията на България. Част от мотивите бяха „застрашаване на сигурността и обществения ред в страната, и с оглед защита на обществения интерес“. Това беше стъпка в правилната посока, но недостатъчна.
Близо една четвърт от икономиката на България е под руско влияние, според изследване на Центъра за изследване на демокрацията. Основни инструменти на руското влияние са корупцията, пропагандата и дезинформацията. Така, на пръв поглед български собственик на медия може да прокарва редакционна политика на отсяване на неблагоприятни мнения и неудобни гости за руската позиция по определени теми и събития. Почти е невъзможно да се намери медия, която да декларира, че е финансирана от РФ и/или подкрепя интересите на тази държава. За разлика от западни държави или фондации (в т.ч. и ЕС), където декларирането на финансиране е задължително. Кой финансира и с каква цел.
БНР е интересен случай. В различни дни има диаметрално противоположни мнения и тълкувания на едни и същи събития. Нека условно да разделим два екипа – екипа на Петър Волгин (ЕП) и екипа на Силвия Великова(ЕС). Когато е ЕП, слушаме директна агресивна руска пропаганда. Същите наративи и същата конструкция. Когато е ЕС – слушаме по-балансирана и спокойна европейска гледна точка. В различните дни, същият дисбаланс се прехвърля и върху уебсайта на радиото. Тази аномалия е изключително вредна за българското общество, което и без това е силно разделено по оста Изток-Запад или Русия-ЕС, тъй като по този начин това разделение се засилва. Още повече, че БНР е обществена медия и дори извън принципите на професионалната журналистика (които са същите) трябва да работи в полза на гражданското общество – защото на всичко отгоре се и финансира от него.
Поляризирането на българското общество (което не е от вчера) е изключително опасно за националната сигурност по време на война, която е на 300 км от България, и с оглед на опасенията от ескалация извън Украйна.
Друг инструмент за манипулация на общественото мнение (подобно на недобросъвестните социологически изследвания) са анкетите на уебсайтове на телевизии или електронни вестници. Резултатите на такива анкети са изцяло в ръцете на администраторите и собствениците на съответния уебсайт. Манипулирането на резултатите става изключително лесно, а тяхната представителност, прозрачността и контролът са нулеви. Същите резултати после се представят като достоверни в подкрепа на една или друга позиция – в медиите, в коментарите на потребителите под публикацията или на друго място.
Фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата са изтрили критичното мислене от навиците на голяма част от българите, превъзпитали са ги в мързел и нежелание за търсене на обективна информация. Поразените от тази напаст на 21-ви век предпочитат да стоят в собствения си информационен балон (създаден от социалните медии и подкрепен от българските национални медии), да се дрогират и да търсят още от същото, в потвърждение на собствените си очаквания и убеждения. Поставени в главите им от специалисти далеч от тук, с помощта на дългата ръка на интернет и локални национални предатели, съгласили се да работят против националните интереси на България за малка сума пари.
Вероятно още дълго време ще берем тези отровни плодове. Дори още утре да престане спонсорирането на дезинформация и пропаганда, прекалено дълго време сме били изложени на тази зловредна радиация, за да се излекуваме бързо и безпроблемно. Това се е случвало и се случва с мълчаливото участие на българските институции и служби за сигурност. Дори за общество с развита и утвърдена демокрация и свобода на словото не е сигурно, че би издържало на подобна безконтролна и масирана външна интервенция.