В рубриката „Българските граждани имат европейски възможности“ днес продължаваме с представяне правата на европейските граждани описани в член 30, 31 и 32 от дял IV/ четвърти – “Солидарност” на Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата събира всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползваме и българите като граждани на ЕС.
Солидарността е единомислие, единодушие, общност на интересите. Да си солидарен означава да споделяш своите идеи, ценности и проблеми с по-голяма група от свои съграждани, както и да взимате заедно решения за справяне с общия си проблем.
Дял Солидарност (чл. 30-32 на Хартата) разглежда социалните права и правата на работниците, включително защита срещу неоснователно уволнение, справедливи условия на труд, социална сигурност и здравеопазване.
Член 30 – защита при неоснователно уволнение, посочва, че всеки работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.
Следващият член 31 гарантира справедливи и равни условия на труд:
1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск.
В българското законодателство това е определено в Кодекса на труда. Към министъра на труда и социалната политика е създадена Изпълнителна агенция ‘Главна инспекция по труда’ (ИА ГИТ) https://gli.government.bg , която осъществява дейността си, като:
– контролира спазването на трудовото законодателство;
– упражнява специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон;
– дава сведения и технически съвети на работодателите и на работниците и служителите за най-ефективните методи за спазване на трудовото законодателство и по прилагането на Закона за насърчаване на заетостта;
– уведомява компетентните органи за установени непълноти и недостатъци в действащото трудово законодателство.
Член 32 от Хартата забранява детския труд и защитава работещите младежи:
„Детският труд е забранен. Минималната възраст за допускане до работа не може да бъде по-ниска от възрастта, на която завършва периодът на задължително образование, без да се засяга действието на по-благоприятни за младежите правила и с изключение на ограничени дерогации.
Приетите на работа младежи трябва да се ползват от пригодени за тяхната възраст условия на труд и да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация или срещу всеки труд, който би могъл да навреди на тяхната сигурност, на тяхното здраве, на физическото, психическото, моралното или социалното им развитие, или да възпрепятства образованието им.“
В България законоустановената минимална възраст за започване на работа е 16 години. Изключения се правят основно за даровити деца, участващи в кино продукции, театрални постановки, музикални състави. Наемането на лица под тази възраст е забранено. Непълнолетните лица работят при облекчен режим, като работното време за тези работници и служители е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. За тях е забранено полагането на нощен труд и на извънреден. Законодателството им гарантира, че ще получават минимум минималната работна заплата за страната, въпреки че работят по-малко часове. Те постъпват на работа след обстоен медицински преглед и издадено медицинско заключение, че са годни за дадената работа.
Преди постъпване на работа работодателят трябва да предостави на непълнолетното лице екземпляр от сключения писмен трудов договор, подписан от двете страни, копие от уведомлението, с което той е регистриран в НАП, както и длъжностна характеристика. Инспекторите по труда упражняват контрол върху наемането на лица, ненавършили 18 г., като работните места, на които те се наемат могат да бъдат проверени, за да се установи дали условията на труд не създават риск за тяхното здраве. При установяване на нарушение, че работодателят е наел непълнолетно лице без разрешение от Инспекцията по труда се уведомява прокуратурата и се започва наказателно производство.
Информация за цялата процедура по издаване на разрешенията за наемане на лица, ненавършили 18 г., е описана в сайта на ИА ГИТ, в секцията Административно обслужване, рубрика „Процедури“ https://www.gli.government.bg/bg/node/4389
Хартата на основните права на Европейския съюз утвърждава в първичното законодателството на ЕС голям брой основни права, от които се ползват гражданите на ЕС и лицата, постоянно пребиваващи в ЕС. Тя е правно обвързваща за България с всички права посочени в нея.
Успехът на всяка общност, в това число и на единна Европа, зависи от способността да се съхраняват, развиват и споделят общите ценности.
